Петък 13:30 … последни минути на работа. Подписвам заповедда за напускане, последни думи и тръгвам към Централна гара. Качвам се на трамвая и внимателно почвам да си пресмятам времето и да се боря с лакомото ми аз, по въпроса дали да мина през McDonalds, за да си взема нещо или не… Успявам да го преборя, тъй като по груби сметки може и да не успея да стигна до гарата до 3:15, когато имах среща с баце Иржи. 

Естествено грубите ми сметки изобщо не бяха точни … стигнах близо 40 минути по-рано … В този момент лакомото ми аз (което от тук натам, за по-кратко, ще го наричам Прасчо), започна да ми натяква: “А можеше и да минеш и да вземеш нещо за ядене, нали!”. След няколко псувни по адрес на Прасчо влязох в гарата и останах като гръмнат… “Баси! Толкова хора не бях виждал на тая гара!!!”. Беше по-пълно от … не знам какво… гъчканица беше . Видях, че няма място по пейките и излязох отвън, и седнах на стълбите под часовника. Пратих смс на Иван, че е лудница, при което получавам инструкция за закупуване на моментално закупуване на билети .

Върнах се вътре и веднага на малките каси… минах изключително бързо. Естествено нормално, защото имаше само 2-3 души преди мен, докато на другите каси беше някаква лудница. Взех билети, естествено с места и отново зачаках отвън. Иван дойде към 15:40, защото градския транспорт от своя страна са педерасти, заедно с такситата и зачакахме на таблото да напишат къде ще се композира нашия влак. Седим си, чакаме си, седим си, чакаме си … става :50… още никаква информация.. в този момент сме в положение “Бах мама му”, заедно с цялата останала гара. 

В един момент започват по звуко-съобщителната-система(или както му се вика на това) да казват кой влак къде е и виждаме как цялата гара се юрва към пероните… 

След бързо бутане, ръгане, настъпване, на което биха цъкали с език играчите от отборите по американски футбол, се добираме до перона и започваме да си търсим местата. Тук 12-ти вагон, там 12-ти вагон…. хоп целия влак прехождаме и стигаме до вагона. Мушкаме се бързо вътре, тъй като е 15:58 и очакваме всеки момент влака да потегли, а вътре…. ах вътре… Вътре трябваше или да си микроб, за да се провреш или някакъв супермен, за да избуташ хората, които трескаво се гъцкаха по коридорите. Добре че местата ни бяха във 2-рото купе, а не някъде по средата, защото имаше реален шанс да се стигне до сцена от “Кървав спорт Х”. 

В крайна сметка се настанихме и чакахме влака да тръгне. След има-няма 2 минути идват някакви старци със запазени места в нашето купе и набързо гонят ‘натрапниците’ (въпреки, че ги познавахме, ама … съдба). За жалост 2-те досадни бабички от Берковица си останаха … настаниха се всички и започнахме да чакаме, да тръгне влака. 

Естествено през това време разпознавам единия старец, който живееше до преди няколко години до нас. Той пък не ме разпознава… явно деменцията си казва думата

Ще пропусна повечето детайли тъй като са толкова много, че трудно се помнят, но ще спомена един, който направо ме разби от смях:

 …
- Абе той всяка сутрин пие кафе при леля Ваца!
- Леля Ваца?
- Да бе, на чашите пишело леля Ваца и то па да вземе да се окаже, че това било lavAzza
…

И така нататък цели 4 часа старчески хумор, който на моменти “ти къса диафрагмата и слизаш на Септември(гара), за да ти присадят нова”.

В крайна сметка пристигнахме в Монтана с около час закъснение, но все пак час, който мина бързо По този повод – ако путъвате в купе пълно със стари хора и има поне 2-ма дядовци, не съжалявайте, купона е гарантиран

Вчера беше странен ден… 

Сутринта, дори с лекото, късно тръгване, стигнах до работа навреме. Явно задръстването работеше в моя полза. Денят от своя страна продължи нормално до някъде към 1 часа следобед, когато Цветан ми прати линк към някаква промоция на DreamHost по случай 11-тия им рожден ден.
Отворих я и се зачетох.. след всеки ред на таблицата с характеристиките на хостинга, очите ми ставаха все по-големи и по-лакоми (че то даже и лиги потекоха ).
Набързо стана ясно, че това е нещото и ще се купи, НО изникна проблем – как да се плати. Аз имам карта с активирани електронни разплащания, ама нямам пари в нея, а пък Цветан има пари, но няма електронни разплащания – удряме на камък … или по-скоро гранит направо.

Следваща стъпка – той ще ми прати пари през ePay.bg и аз ще платя.  Всичко точно, до момента в който се оказва, че аз там имам статус като някакъв келеш и дневния ми лимит е … 50лв за получаване. Бързо почвам да търся как да стана ‘познат’ потребител и оставам потресен от информацията:

Как да премина в по-високо ниво

За да преминете към ниво “2″ – “познат клиент”, е необходимо да имате регистрирана банкова карта в своя потребителски профил, с която да платите поне 5 комунални сметки за ток, вода, телефон, парно и т.н през системата (плащането на предплатена услуга не се счита за плащане на комунална сметка).

Ааайде бре! Поне 5 комунални сметки … какви са тез глупости. Да нямам собствена къща, за която да плащам тия сметки. Глупости на търкалета. Да бяха искали снимка на лична карта или нещо такова, да… ама това е прекалено, особено, ако ти трябва да прехвърлиш известно количество пари ей сега, на момента.

Вече усещам как промоцията се изплъзва като насапунисана чаша от ръчичките ни. При това положение опираме до най-крайния вариант – той ще превде пари от Варна директно по сметката ми в Пощенска банка и се надяваме да стане работата. Давам му IBAN, той заминава да внася. Звъни ми след 25-30-40 минути: “преведох, казаха, че до 2 часа ще са отразени промените в и-банкирането”. Естествено при информацията за 2-та часа останах потресен, как може да стане цялата работа ‘на косъм’ и изчаквам 15 дъълги минути, влизам в e-postbank и вече с ЕЙ ТАКИВА очи и паднало чене виждам, че сумата е пристигнала. 

Трескаво отварям линка, който Цветан ми прати малко по-рано към кошницата в Google Checkout, попълвам данните си, цъкам Check out и готово… В този момент в главата ми напираха милиони въпросителни, как така тук няма никакви потвърждения на акаунта, както в Moneybookers или PayPal, не искат никакви тегления на суми или такива простотии, а просто си попълваш информацията цъкаш плати и готово… 

След това му хвърлих СМС, че съм платил и си хванах багажа и тръгнах към Централна гара, за да си ходя на Монтана. Там се видях с няколко ‘спътници’, взехме си билети и се качихме във влака. Тръгнахме, но не можех да чакам още 3 часа, за да разбера станало ли е наистина плащането и звъннах на Цветан, който потвърди, че всичко е нормално. Това свали паве от сърцето ми и си отдъхнах. 

От този ден следват 4 неща: 

• ePay са мизерници, заедно с PayPal и Moneybookers.
• Пощенска банка продължава да затвърждава мнението ми, че са правилния избор.
• Google както обикновено къртят миФки с опростените си процедури.
• Dreamhost ме кефят! (само нещо ъплоуда натам съксва много яко, но по тоя въпрос по-натам)

П.П. Мамка му, вече дължа на Цветан 90 кинта