280 kg/m^3
Какви ли не абсурди наблюдавам в тая пуста София и направо ми се реве.
Днес за пореден път станах свидетел на това, какво означава да си като сардина в консерва. Бях на изпит в БАН на 4-ти километър и след изпита тръгнах към Студентски с идеята, че е някъде около 3 и няма да е голяма блъсканица в 280. Взех си билетче, че все още ме мързи да ида да си извадя карта, пък и бюрото на СКГТ в Овча купел (колко е официално не знам) не издава карти със студентско намаление и зачаках. След няколко минути – хоп – на хоризонта се задава оранжевото спасение, хванах си раницата смело в ръка, като мафиот курфарче с милион долара и се наредих да се кача. Докато прииждаше ми се стори, че е полу-празен, но като спря пред мене и се отвори вратата направо изтръпнах.
Точно като във филм на ужасите с отварянето на вратата отвътре се постеля една гъъъста гъъъъста мъгла, а отвътре те стрелкат червените очички на бесни и нагъцкани бабки и старци – точно като във филм на ужасите ви казвам …
Престрашавам се и се качвам … прилагам малко сила върху околните и се намествам в някакво малко местенце, за което и китаеца от Бандата на Оушън би ми завидял. Рейса тръгна с мъка, скърцане, пъшкане, псуване, но тръгна. В тоя момент видях нещо поразително – вдишват хората от рейса – ‘акордеона’ по средата се дръпва навътре, издишват – издува се … (образно казано де
тез рейосве не са чак толкова качествени все пак). Това беше и причината да реша да сляза след 2 спирки – направо не се живееше вътре …
Та слязох …. и хайде ще чакам нещо по-празничко и просторно … маршрутка примерно … стоя си на спирката и чакам, чакам, чакам … и няма и няма и няма … нито рейс, нито маршрутка, нито нищо. Продължавам да стоя, вече 20 минути стоя и чакам, плейлиста ми се завърта и почва отначало, почвам да се чудя да не би да е станало нещо, чудя се защо нямам радио на iphone-a … след 5 минути тамън почнах да си търся някакво радио онлайн, за да разбера да не е станала някаква поразия по центъра и хоп кацна маршрутка и дим да ме няма…
Та от днешния ден мога да си направя следните изводи:
- Градския транспорт към/от студентски е пълен с гадни старци, които само пречат на нормалното пътуване!
- Маршрутките идват когато си поискат, въпреки уж съставения им график ..
- Градския транспорт трябва да се ‘зачести’ примерно 30% по-често да има коли по натоварените линии, защото си е убийство или да чакаш или да дойде една, но хипер претъпкана, като автобус в Индия
