Как да си извадим постоянен EORI номер по електронен път или защо хартията никога няма да умре.

TL;DR; и конкретните стъпки са в края на поста 🙂

Около Коледа попаднах на доста добра промоция – Transcend 480 GB SSD диск за 86$ – score! Проблем – беше от Amazon.com, което значи, че ще бъде спрян на митницата.

Цената и лакомията победиха и го поръчах на 28-ми декември и на 3-ти януари вече беше в София. Доставка с DHL, всичко страхотно. Служителите на DHL ми обясниха, че им трябват пълномощно, описание на стоката на български език и заветния EORI номер.

Първите две неща са тривиални. Посещение до нотариус и един ред свободен текст.

EORI номерът, обаче, беше съвсем друга история.

Както всеки, който се е сблъсквал с митниците знае, EORI номерът е два вида – постоянен и временен. Временния се вади на момента и важи за една конкретна доставка. Ако е необходим за бъдещи пратки – трябва всеки път да се вади нов.

От познати имах информация, че постоянния EORI номер се вади безплатно чрез онлайн системата на митницата. DHL пък от друга страна искаха известна сума за изваждането на такъв. Имам вяра в елкетронните системи (колко съм глупав) и реших да си спестя малко пари.

На 3-ти следобед седнах и започнах да се чудя как става номера и как точно да си “регистрирам” EORI номер.

Електронния портал на митниците (ecustoms.bg) е безполезен, ако се достъпи директно. Защо? Защото иска да сте вече регистрирани в него. Ще повторя – за да го достъпите, трябва да сте вече регистрирани в него. Как да се регистрираш в него, ако не си регистриран, за мен остава мистерия. Другата, по-малка драма е, че изисква ел. подпис, за да бъде достъпен.

До тук добре (не). Отворих Google и започнах да създавам заклинания, за да разбера как да си пусна заветното заявление. Няколко търсения по-късно попадам на следната страница: http://ecustoms.bg/eportal/public/Controler?control=UpdateForm&doc_def_id=24&row_id=1&param_selector=4

Screen Shot 2017-01-06 at 11.13.28.png

До тук добре, зачитам се в текста, едвам виждам скрития линк на “тук”, цъкам и… нищо. Връзката ме препраща към неработеща система – https://ecustoms.bg:18443/eportal/servlet/Controler?control=ReaderForm&doc_def_id=3&row_id=5

Известно време изричам разни заклинания и се надявам това да не е от онлайн системите, които работят само от 9-5 в работни дни, но не се отказвам, продължавам натам.

Отново заклинания в Google и след няколко неуспешни опита, по някаква огромна случайност попадам на : https://eori.customs.bg:8443/. Следва изненада, ахване, празник и т.н.

Набързо пускам ел. подпис и трескаво почвам да разучавам интерфейса, който се състои от общо 4 бутона, два от които са Изход и един Обнови. Последния бутон беше нещо от вида на “Регистрация”, но понеже не може да се види, след като веднъж се направи регистрация, не мога да ви кажа точно какво пишеше на него.

Цък, излиза форма за попълване с няколко различни вида полета и някакви кодове на тях. Попълних тези, които знаех за какво става дума, но другите бяха terra incognita. Някои бяха удебелени, други не, но пък не беше ясно кои са задължителни или не.

Обратно в Google. Заклинания – нищо. Накрая реших да почна да търся по конкретни фрази от полетата и по някаква случайност успях да попадна на http://ecustoms.bg/eportal/public/DocumentViewer?row_id=265 , което се оказа, че е наредбата за създаване на EORI-BG регистрацията. Колко хубаво. Вместо няколко попъпчета с кратко описание на полето, човек трябва да рови в наредби и закони, за да попълни една форма. C’est la vie, или побългарено – тука е така.

Една наредба няма да ме спре. Диагонално я изчитам и стигам до дъното, където виждам няколко примерни форми, които се ползват за хартиената версия на заявлението. Допопълвам си формата, запазвам, подписвам с ел. подпис и започвам да се надявам.

Начало на процеса около 18 часа, край 21:43 часа. За едно онлайн заявление.

По-бързо би било, ако бях отишъл в някоя от софийските митници, където да го направя това на място, само че този EORI номер се издава по постоянен адрес, а аз още се водя в Монтана. Да, но митница в Монтана няма. Най-близката е в Лом, което е на около 40км от Монтана. Аз съм в София. Ако се подаде заявлението на хартия, трябва да се ходи два пъти до там, което изобщо не ми се нрави. Навън е сняг, може да се направи само в работедн ден и всичките други красоти на държавната администрация.

До тук, все още вярвам в електронните системи и се радвам, че няма да се наложи да ходя до другия край на България за нещо толкова дребно (и да спестя едни пари, нали, че от там тръгна всичко).

Минават два дни, вече е четвъртък, движение по заявлението няма. Вече почвам леко да се съмнявам. Звъннах в съответния Service Desk на митницата, където служителката съвсем учтиво ми каза, че срока е до 5 работни дни и ако след това не е станало, да звънна пак. Добре, ще почакам.

През деня се разчитам за тези заветни онлайн заявления за EORI и какъв опит са споделили хората и при всички е едно и също – ако имаш късмет – имаш, ако не, чакаш. Някой беше споменал, че са попитали в регионалната митница и са им казали, че такова заявление при тях не било получено. Тук вярата в електронната система започва да се клати заплашително.

Днес, петък, реших, че ще е добре да проверя дали пък случайно не съм и аз един от тези потърпевши на електронната система. Звъня в митницата в Лом. Учитва служителка ми каза да звънна на отдела, който отговаря за това. Каза ми локален номер за Лом без кода и след няколко глупави въпроса какво е това число, което ми диктува, успях да разбера, че всъщност е друг телефон, на който да звънна. Усмихнахме се един на друг по телефона за тази ситуация и звъннах на телефона, който ми даде.

От там един отново учтив господин ми вдигна и след като си зададох въпроса ми каза, че те ги обработват, когато дойдат, до нищо не е дошло при тях и ще провери какво се случва и защо не е получено. Да съм звъннел след 10 минутки. Радвам се, че поне отношението на всички по веригата беше човешко и го нямаше онова соц. сопане и надменно говорене. Започнах да чакам и след няма и 5 минути, получавам известие за нов мейл със заглавие: “Информация за вашата EORI регистрация!” УРА! Получих го!

Пратих го към DHL и сега остана само да бъде освободена пратката и да я получа. Ура! (отново)

Като за край (или TL;DR;), един по-синтезиран пътеводител за това как да си извадим постоянен EORI номер онлайн:

  1. Изваждате си ел. подпис, ако нямате такъв.
  2. Отивате на: https://eori.customs.bg:8443/.
  3. Сваляте си http://ecustoms.bg/eportal/public/DocumentViewer?row_id=265, за да видите как да попълните полетата. Информацията, която ви трябва е на последните няколк остраници.
  4. Подавате заявлението и задължително го подписвате. Трябва да видите ред със следната стойност за колоната Действие: EORI-REG-SIGN.
  5. Изчаквате ден или ако се чувствате късметлия звъните на регионалното поделение на митницата, към което сте подали заявлението и тактично питате дали са го получили, защото ел. система ви давала някакви грешки. Не споменавате, че бързате.
  6. След кракто време ще получите заветния EORI номер.

Няколко бележки:

  1. Електронният подпис трябва да е на ваше име, тъй като доста данни (имена, ЕГН, mail) от подписа се изваждат при попълването на формата. Т.е. няма как да стане с подпис на приятел.
  2. Системата е доста странна за работа и по някой път е доста своенравна.
  3. Изпратете и подпишете формата, след като внимателно проверите всички полета.
  4. Успешно работи на Chrome на Mac с подпис на Infonotary.