В някоя от последните версии на xorg, които се появиха около януари-февруари тази година, във фонетичната подредба са се промъкнали промени на някой, който изобщо не е мислил за редовия потребител и е искал да превърне фонетиката в БДС. Промените се изразяват в това, че са въведени знаците за горни и долни кавички, вместо <> и знак за параграф вместо &, и знак за евро вместо ^.

За да се поправят тези злодеяния, в ~/.bashrc се добавят следните редове:

xmodmap -e “keycode 16 = 7 ampersand 7 ampersand”

xmodmap -e “keycode 12 = 3 numbersign 3 numbersign”

xmodmap -e “keycode 15 = 6 asciicircum 6 asciicircum”

xmodmap -e “keycode 20 = minus underscore minus underscore”

xmodmap -e “keycode 59 = comma less comma less”

xmodmap -e “keycode 60 = period greater period greater”

Нещо почнах вечер много да се заглеждам по VBox вместо да спя (мнооого лош навик, трябва да се отуча) и тази вечер попаднах на едно видео, което ме потресе – http://vbox7.com/play:17936564

Накратко – дават едно маймуне как си къса някакъв плод (ще го наричам манджа), хвърля го в/у един камък, взима друг и БАМ чупи черупката на плода и яде.

Та… впечатление не ми направи толкова самото видео, колкотко коментара на narrator-а:

…use of these stone tools requires exceptional level of intelligence, cunning and dexterity…

WTF? Тия луди ли са. За тези, които не схващат – пича обяснява, че да може да бие камък в камък на съществото му трябват УЛТРА-МЕГА-ХИПЕР-ГИГА умения и акъл. Да, да…

Какво й трябва на една маймуна, за да се научи да чупи орехи (от гледна точка на маймуната)?

• Маймуна гладнаа
• Маймуна МНОГО ГЛАДНА
• Маймуна вижда ядка на дърво
• Маймуна качва дърво взима ядка
• Маймуна чупи зъб в ядка (стъпка 1 – не става само ядене)
• Маймуна изпуска плод на твърдо, плод се чупи (стъпка 2 – маймуна вижда пуска високо – има манджа)
• Маймуна къса, хвърла, яде
• Маймуна изяжда всичко, мести на плаж
• Маймуна къса, хвърля(на пясъка), не яде
• Маймуна връща, пробва хвърля твърдо, яде (щрак стъпка 3 – трябва да е твърдо)
• Маймуна връща плаж, търси твърдо, вижда камък
• Камък далече дърво, не може хвърли
• Маймуна мисли как счупи, маймуна гладна
• Маймуна яд, маймуна вече много гладна, маймуна агресия, маймуна хвърля други твърди обекти, твърди обекти чупят в камък, някой не (стъпка 4 – маймуната вижда, че има и по-здрави неща от камъка)
• Маймуна хваща голямо парче, хвърля отгоре, чупи плод – маймуна щастлива (стъпка 5 – без да си иска, в яда, маймуна хвърля камък и чупи плод), маймуна яде

Ето – 5 стъпки в които тъпата маймуна се научава да чупи манджа с един тъп камък. За гаргите, които пускат от високо някакви орехи не говориме изобщо в случая, щото те са по-интелигентни – трябва и да летят все пак.. УАУ направо се шокирах, колко трябва да е интелигентно едно животно, за да може да оцелее… поне според учените.

Петък 13:30 … последни минути на работа. Подписвам заповедда за напускане, последни думи и тръгвам към Централна гара. Качвам се на трамвая и внимателно почвам да си пресмятам времето и да се боря с лакомото ми аз, по въпроса дали да мина през McDonalds, за да си взема нещо или не… Успявам да го преборя, тъй като по груби сметки може и да не успея да стигна до гарата до 3:15, когато имах среща с баце Иржи. 

Естествено грубите ми сметки изобщо не бяха точни … стигнах близо 40 минути по-рано … В този момент лакомото ми аз (което от тук натам, за по-кратко, ще го наричам Прасчо), започна да ми натяква: “А можеше и да минеш и да вземеш нещо за ядене, нали!”. След няколко псувни по адрес на Прасчо влязох в гарата и останах като гръмнат… “Баси! Толкова хора не бях виждал на тая гара!!!”. Беше по-пълно от … не знам какво… гъчканица беше . Видях, че няма място по пейките и излязох отвън, и седнах на стълбите под часовника. Пратих смс на Иван, че е лудница, при което получавам инструкция за закупуване на моментално закупуване на билети .

Върнах се вътре и веднага на малките каси… минах изключително бързо. Естествено нормално, защото имаше само 2-3 души преди мен, докато на другите каси беше някаква лудница. Взех билети, естествено с места и отново зачаках отвън. Иван дойде към 15:40, защото градския транспорт от своя страна са педерасти, заедно с такситата и зачакахме на таблото да напишат къде ще се композира нашия влак. Седим си, чакаме си, седим си, чакаме си … става :50… още никаква информация.. в този момент сме в положение “Бах мама му”, заедно с цялата останала гара. 

В един момент започват по звуко-съобщителната-система(или както му се вика на това) да казват кой влак къде е и виждаме как цялата гара се юрва към пероните… 

След бързо бутане, ръгане, настъпване, на което биха цъкали с език играчите от отборите по американски футбол, се добираме до перона и започваме да си търсим местата. Тук 12-ти вагон, там 12-ти вагон…. хоп целия влак прехождаме и стигаме до вагона. Мушкаме се бързо вътре, тъй като е 15:58 и очакваме всеки момент влака да потегли, а вътре…. ах вътре… Вътре трябваше или да си микроб, за да се провреш или някакъв супермен, за да избуташ хората, които трескаво се гъцкаха по коридорите. Добре че местата ни бяха във 2-рото купе, а не някъде по средата, защото имаше реален шанс да се стигне до сцена от “Кървав спорт Х”. 

В крайна сметка се настанихме и чакахме влака да тръгне. След има-няма 2 минути идват някакви старци със запазени места в нашето купе и набързо гонят ‘натрапниците’ (въпреки, че ги познавахме, ама … съдба). За жалост 2-те досадни бабички от Берковица си останаха … настаниха се всички и започнахме да чакаме, да тръгне влака. 

Естествено през това време разпознавам единия старец, който живееше до преди няколко години до нас. Той пък не ме разпознава… явно деменцията си казва думата

Ще пропусна повечето детайли тъй като са толкова много, че трудно се помнят, но ще спомена един, който направо ме разби от смях:

 …
- Абе той всяка сутрин пие кафе при леля Ваца!
- Леля Ваца?
- Да бе, на чашите пишело леля Ваца и то па да вземе да се окаже, че това било lavAzza
…

И така нататък цели 4 часа старчески хумор, който на моменти “ти къса диафрагмата и слизаш на Септември(гара), за да ти присадят нова”.

В крайна сметка пристигнахме в Монтана с около час закъснение, но все пак час, който мина бързо По този повод – ако путъвате в купе пълно със стари хора и има поне 2-ма дядовци, не съжалявайте, купона е гарантиран