Днес за пореден път се нагледах на “Според ЗЕТ, чл. 6 (1) това търговско съобщение може да е непоискано” и след това 5 страници бълвоч с разни глупости, без никакво форматиране, ясно отделени секции и т.н.

Поради това, че ми писна да чета такива глупости се разрових в ЗЕТ да видя какво гласи тоя прословут член 6 и чета:

Чл. 6. (1) Доставчик на услуги, който изпраща непоискани търговски съобщения по електронната поща без предварително съгласие на получателя, е длъжен да осигури ясното и недвусмислено разпознаване на търговското съобщение като непоискано още с постъпването му при получателя.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 24.12.2006 г.) Комисията за защита на потребителите води електронен регистър на електронните адреси на юридическите лица, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения, по ред, определен с наредба на Министерския съвет.

(3) Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на електронни адреси, вписани в регистъра по ал. 2.

До тук добре, всичко ясно, съгласен съм. Няма смисъл да се разправям по законовите разпоредби, ще ги трая или ще ги блокна, блябля и продължавам да си дочета алинея 4 и какво виждам:

(4) Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на потребители без предварителното им съгласие.

Иии.. Ъ? Според това излиза, че трябва първо да ми драснат едно мейлче и да ме питат съглсен ли съм да получавам целия тоя бълвоч или не, но те не го правят. Те просто ми заявяват, че според чл.6 (1) това  търговско съобщение може да не е поискано от мен и след това си изливат целия бълвоч в същия мейл. Никъде не ме питат съгласен ли съм или не – направо от вратата за краката.

Чудя се колко е законна тази практика – да пращат спам без изричното ми съгласие?

В някоя от последните версии на xorg, които се появиха около януари-февруари тази година, във фонетичната подредба са се промъкнали промени на някой, който изобщо не е мислил за редовия потребител и е искал да превърне фонетиката в БДС. Промените се изразяват в това, че са въведени знаците за горни и долни кавички, вместо <> и знак за параграф вместо &, и знак за евро вместо ^.

За да се поправят тези злодеяния, в ~/.bashrc се добавят следните редове:

xmodmap -e “keycode 16 = 7 ampersand 7 ampersand”

xmodmap -e “keycode 12 = 3 numbersign 3 numbersign”

xmodmap -e “keycode 15 = 6 asciicircum 6 asciicircum”

xmodmap -e “keycode 20 = minus underscore minus underscore”

xmodmap -e “keycode 59 = comma less comma less”

xmodmap -e “keycode 60 = period greater period greater”

Нещо почнах вечер много да се заглеждам по VBox вместо да спя (мнооого лош навик, трябва да се отуча) и тази вечер попаднах на едно видео, което ме потресе – http://vbox7.com/play:17936564

Накратко – дават едно маймуне как си къса някакъв плод (ще го наричам манджа), хвърля го в/у един камък, взима друг и БАМ чупи черупката на плода и яде.

Та… впечатление не ми направи толкова самото видео, колкотко коментара на narrator-а:

…use of these stone tools requires exceptional level of intelligence, cunning and dexterity…

WTF? Тия луди ли са. За тези, които не схващат – пича обяснява, че да може да бие камък в камък на съществото му трябват УЛТРА-МЕГА-ХИПЕР-ГИГА умения и акъл. Да, да…

Какво й трябва на една маймуна, за да се научи да чупи орехи (от гледна точка на маймуната)?

• Маймуна гладнаа
• Маймуна МНОГО ГЛАДНА
• Маймуна вижда ядка на дърво
• Маймуна качва дърво взима ядка
• Маймуна чупи зъб в ядка (стъпка 1 – не става само ядене)
• Маймуна изпуска плод на твърдо, плод се чупи (стъпка 2 – маймуна вижда пуска високо – има манджа)
• Маймуна къса, хвърла, яде
• Маймуна изяжда всичко, мести на плаж
• Маймуна къса, хвърля(на пясъка), не яде
• Маймуна връща, пробва хвърля твърдо, яде (щрак стъпка 3 – трябва да е твърдо)
• Маймуна връща плаж, търси твърдо, вижда камък
• Камък далече дърво, не може хвърли
• Маймуна мисли как счупи, маймуна гладна
• Маймуна яд, маймуна вече много гладна, маймуна агресия, маймуна хвърля други твърди обекти, твърди обекти чупят в камък, някой не (стъпка 4 – маймуната вижда, че има и по-здрави неща от камъка)
• Маймуна хваща голямо парче, хвърля отгоре, чупи плод – маймуна щастлива (стъпка 5 – без да си иска, в яда, маймуна хвърля камък и чупи плод), маймуна яде

Ето – 5 стъпки в които тъпата маймуна се научава да чупи манджа с един тъп камък. За гаргите, които пускат от високо някакви орехи не говориме изобщо в случая, щото те са по-интелигентни – трябва и да летят все пак.. УАУ направо се шокирах, колко трябва да е интелигентно едно животно, за да може да оцелее… поне според учените.

Yesterday I had a few drinks and decided to put a passcode on my iPhone, just in case no one tries to crawl through it (stupid paranoia)… So I went on and put the passcode, typed it twice in the settings, set it to what I believed was the number I was typing and then locked the phone (power/sleep button). Then I tried to unlock it and it seemed that I managed to type a number twice without it being the number I wanted. So for the rest of the night I tried to figure out what was the number, but still no luck.

Now on a soberer head I found a way to remove the passcode lock (along with all other passwords on the phone though).

So the steps are as follow:

• Go to the phone’s file system (linux is easy – check http://marcansoft.com/blog/2009/10/iphone-syncing-on-linux-part-2/ on accessing ipod file system – same goes for iPhone and iPod touch).
• Then head to /private/var/Keychains
• Move the file named keychain-2.db to other location, e.g. /
• Then head to /var/mobile/Library/Preferences/
• Move the file named com.apple.springboard.plist to other location, e.g. /
• Then you have to kill springboard ( killall SpringBoard if you are in through SSH) or just reboot the phone.

The side effect of this exercise is that you would loose all your passwords for mail accounts, exchange accounts and the order of icons on the springboard, but still you wouldn’t have to reflash the phone

Вчера беше странен ден… 

Сутринта, дори с лекото, късно тръгване, стигнах до работа навреме. Явно задръстването работеше в моя полза. Денят от своя страна продължи нормално до някъде към 1 часа следобед, когато Цветан ми прати линк към някаква промоция на DreamHost по случай 11-тия им рожден ден.
Отворих я и се зачетох.. след всеки ред на таблицата с характеристиките на хостинга, очите ми ставаха все по-големи и по-лакоми (че то даже и лиги потекоха ).
Набързо стана ясно, че това е нещото и ще се купи, НО изникна проблем – как да се плати. Аз имам карта с активирани електронни разплащания, ама нямам пари в нея, а пък Цветан има пари, но няма електронни разплащания – удряме на камък … или по-скоро гранит направо.

Следваща стъпка – той ще ми прати пари през ePay.bg и аз ще платя.  Всичко точно, до момента в който се оказва, че аз там имам статус като някакъв келеш и дневния ми лимит е … 50лв за получаване. Бързо почвам да търся как да стана ‘познат’ потребител и оставам потресен от информацията:

Как да премина в по-високо ниво

За да преминете към ниво “2″ – “познат клиент”, е необходимо да имате регистрирана банкова карта в своя потребителски профил, с която да платите поне 5 комунални сметки за ток, вода, телефон, парно и т.н през системата (плащането на предплатена услуга не се счита за плащане на комунална сметка).

Ааайде бре! Поне 5 комунални сметки … какви са тез глупости. Да нямам собствена къща, за която да плащам тия сметки. Глупости на търкалета. Да бяха искали снимка на лична карта или нещо такова, да… ама това е прекалено, особено, ако ти трябва да прехвърлиш известно количество пари ей сега, на момента.

Вече усещам как промоцията се изплъзва като насапунисана чаша от ръчичките ни. При това положение опираме до най-крайния вариант – той ще превде пари от Варна директно по сметката ми в Пощенска банка и се надяваме да стане работата. Давам му IBAN, той заминава да внася. Звъни ми след 25-30-40 минути: “преведох, казаха, че до 2 часа ще са отразени промените в и-банкирането”. Естествено при информацията за 2-та часа останах потресен, как може да стане цялата работа ‘на косъм’ и изчаквам 15 дъълги минути, влизам в e-postbank и вече с ЕЙ ТАКИВА очи и паднало чене виждам, че сумата е пристигнала. 

Трескаво отварям линка, който Цветан ми прати малко по-рано към кошницата в Google Checkout, попълвам данните си, цъкам Check out и готово… В този момент в главата ми напираха милиони въпросителни, как така тук няма никакви потвърждения на акаунта, както в Moneybookers или PayPal, не искат никакви тегления на суми или такива простотии, а просто си попълваш информацията цъкаш плати и готово… 

След това му хвърлих СМС, че съм платил и си хванах багажа и тръгнах към Централна гара, за да си ходя на Монтана. Там се видях с няколко ‘спътници’, взехме си билети и се качихме във влака. Тръгнахме, но не можех да чакам още 3 часа, за да разбера станало ли е наистина плащането и звъннах на Цветан, който потвърди, че всичко е нормално. Това свали паве от сърцето ми и си отдъхнах. 

От този ден следват 4 неща: 

• ePay са мизерници, заедно с PayPal и Moneybookers.
• Пощенска банка продължава да затвърждава мнението ми, че са правилния избор.
• Google както обикновено къртят миФки с опростените си процедури.
• Dreamhost ме кефят! (само нещо ъплоуда натам съксва много яко, но по тоя въпрос по-натам)

П.П. Мамка му, вече дължа на Цветан 90 кинта