Нещо почнах вечер много да се заглеждам по VBox вместо да спя (мнооого лош навик, трябва да се отуча) и тази вечер попаднах на едно видео, което ме потресе – http://vbox7.com/play:17936564

Накратко – дават едно маймуне как си къса някакъв плод (ще го наричам манджа), хвърля го в/у един камък, взима друг и БАМ чупи черупката на плода и яде.

Та… впечатление не ми направи толкова самото видео, колкотко коментара на narrator-а:

…use of these stone tools requires exceptional level of intelligence, cunning and dexterity…

WTF? Тия луди ли са. За тези, които не схващат – пича обяснява, че да може да бие камък в камък на съществото му трябват УЛТРА-МЕГА-ХИПЕР-ГИГА умения и акъл. Да, да…

Какво й трябва на една маймуна, за да се научи да чупи орехи (от гледна точка на маймуната)?

• Маймуна гладнаа
• Маймуна МНОГО ГЛАДНА
• Маймуна вижда ядка на дърво
• Маймуна качва дърво взима ядка
• Маймуна чупи зъб в ядка (стъпка 1 – не става само ядене)
• Маймуна изпуска плод на твърдо, плод се чупи (стъпка 2 – маймуна вижда пуска високо – има манджа)
• Маймуна къса, хвърла, яде
• Маймуна изяжда всичко, мести на плаж
• Маймуна къса, хвърля(на пясъка), не яде
• Маймуна връща, пробва хвърля твърдо, яде (щрак стъпка 3 – трябва да е твърдо)
• Маймуна връща плаж, търси твърдо, вижда камък
• Камък далече дърво, не може хвърли
• Маймуна мисли как счупи, маймуна гладна
• Маймуна яд, маймуна вече много гладна, маймуна агресия, маймуна хвърля други твърди обекти, твърди обекти чупят в камък, някой не (стъпка 4 – маймуната вижда, че има и по-здрави неща от камъка)
• Маймуна хваща голямо парче, хвърля отгоре, чупи плод – маймуна щастлива (стъпка 5 – без да си иска, в яда, маймуна хвърля камък и чупи плод), маймуна яде

Ето – 5 стъпки в които тъпата маймуна се научава да чупи манджа с един тъп камък. За гаргите, които пускат от високо някакви орехи не говориме изобщо в случая, щото те са по-интелигентни – трябва и да летят все пак.. УАУ направо се шокирах, колко трябва да е интелигентно едно животно, за да може да оцелее… поне според учените.

Вчера беше странен ден… 

Сутринта, дори с лекото, късно тръгване, стигнах до работа навреме. Явно задръстването работеше в моя полза. Денят от своя страна продължи нормално до някъде към 1 часа следобед, когато Цветан ми прати линк към някаква промоция на DreamHost по случай 11-тия им рожден ден.
Отворих я и се зачетох.. след всеки ред на таблицата с характеристиките на хостинга, очите ми ставаха все по-големи и по-лакоми (че то даже и лиги потекоха ).
Набързо стана ясно, че това е нещото и ще се купи, НО изникна проблем – как да се плати. Аз имам карта с активирани електронни разплащания, ама нямам пари в нея, а пък Цветан има пари, но няма електронни разплащания – удряме на камък … или по-скоро гранит направо.

Следваща стъпка – той ще ми прати пари през ePay.bg и аз ще платя.  Всичко точно, до момента в който се оказва, че аз там имам статус като някакъв келеш и дневния ми лимит е … 50лв за получаване. Бързо почвам да търся как да стана ‘познат’ потребител и оставам потресен от информацията:

Как да премина в по-високо ниво

За да преминете към ниво “2″ – “познат клиент”, е необходимо да имате регистрирана банкова карта в своя потребителски профил, с която да платите поне 5 комунални сметки за ток, вода, телефон, парно и т.н през системата (плащането на предплатена услуга не се счита за плащане на комунална сметка).

Ааайде бре! Поне 5 комунални сметки … какви са тез глупости. Да нямам собствена къща, за която да плащам тия сметки. Глупости на търкалета. Да бяха искали снимка на лична карта или нещо такова, да… ама това е прекалено, особено, ако ти трябва да прехвърлиш известно количество пари ей сега, на момента.

Вече усещам как промоцията се изплъзва като насапунисана чаша от ръчичките ни. При това положение опираме до най-крайния вариант – той ще превде пари от Варна директно по сметката ми в Пощенска банка и се надяваме да стане работата. Давам му IBAN, той заминава да внася. Звъни ми след 25-30-40 минути: “преведох, казаха, че до 2 часа ще са отразени промените в и-банкирането”. Естествено при информацията за 2-та часа останах потресен, как може да стане цялата работа ‘на косъм’ и изчаквам 15 дъълги минути, влизам в e-postbank и вече с ЕЙ ТАКИВА очи и паднало чене виждам, че сумата е пристигнала. 

Трескаво отварям линка, който Цветан ми прати малко по-рано към кошницата в Google Checkout, попълвам данните си, цъкам Check out и готово… В този момент в главата ми напираха милиони въпросителни, как така тук няма никакви потвърждения на акаунта, както в Moneybookers или PayPal, не искат никакви тегления на суми или такива простотии, а просто си попълваш информацията цъкаш плати и готово… 

След това му хвърлих СМС, че съм платил и си хванах багажа и тръгнах към Централна гара, за да си ходя на Монтана. Там се видях с няколко ‘спътници’, взехме си билети и се качихме във влака. Тръгнахме, но не можех да чакам още 3 часа, за да разбера станало ли е наистина плащането и звъннах на Цветан, който потвърди, че всичко е нормално. Това свали паве от сърцето ми и си отдъхнах. 

От този ден следват 4 неща: 

• ePay са мизерници, заедно с PayPal и Moneybookers.
• Пощенска банка продължава да затвърждава мнението ми, че са правилния избор.
• Google както обикновено къртят миФки с опростените си процедури.
• Dreamhost ме кефят! (само нещо ъплоуда натам съксва много яко, но по тоя въпрос по-натам)

П.П. Мамка му, вече дължа на Цветан 90 кинта