И така… кръгът се затвори.
Днес, докато се наслаждавах на последните дни от бащиния си отпуск, който страхотният Automattic ми позволи да си взема, реших да се гмурна дълбоко в страната на носталгията и да изиграя няколко рунда добрия стар StarCraft.
Звучи съвсем нормално, нали? Да, така е! Освен това, че бебето е в офиса с мен, за да мога да го гледам, докато мама се занимава с други неща.
Всичко вървеше чудесно, бебето спеше, намерих си забавна игра, стартирах я и по средата бебето се събуди. Нищо страшно. Успокоявах го известно време, но той беше разсеян и мрънкаше, така че напуснах играта и се фокусирах върху него. Просто нямаше как да внимавам едновременно и за играта, и за бебето.
И така, докато люлеех бебето на ръце, говорех му сладко и се опитвах да го успокоя, хвърлих поглед към монитора и видях няколко съобщения от създателя на играта:
„Защо влизаш в игра, ако ще излизаш?“
Изпратени отново и отново.
Първо започнах да отговарям, че имам бебе на ръце и трябва да се грижа за него, но тогава ме заляха спомени от по-ранните ми години, когато с отчаяние повишавах тон, за да обясня на мама, че не можеш да паузираш онлайн игра.
Боже мой, мамо, не можеш да паузираш онлайн игра!!!!1!1!1!!1!
В този момент осъзнах, че ще трябва да се откажа от онлайн игрите за известно време.
Е, какво пък… ¯\_(ツ)_/¯
Поне сега мога да се съсредоточа върху все по-растящия списък от самостоятелни игри, които чакат своя ред. The Witcher 3 няма да се изиграе сам!