bisko.be - Блог

Растение хибискус под утринните лъчи

Sun, 21 Aug 2022 00:00:00 GMT

Таймлапс: Порто край реката

Tue, 07 Jun 2022 00:00:00 GMT

Преди няколко дни имахме среща на екипа в Порто. Най-накрая се видях на живо с няколко колеги, които през последните две години бях виждал само по Zoom.

Прекарахме няколко дни в страхотното коуъркинг пространство Porto I/O Riverside.

Мястото има невероятен балкон, на който щедро се наслаждавахме и на който проведохме доста продуктивни разговори, когато не се губехме твърде много в зяпане по корабчетата, които се движеха по реката.

В един от онези моменти, когато просто седяхме тихо и се любувахме на гледката, успях да хвана доста красив таймлапс.

Достъпът е отказан

Sat, 31 Jul 2021 00:00:00 GMT

Лавандулов залез

Sat, 03 Jul 2021 00:00:00 GMT

Таймлапс: Буря, която се задава

Sat, 26 Jun 2021 00:00:00 GMT

Слънчеви лъчи върху жълтото

Sat, 05 Jun 2021 00:00:00 GMT

Рози

Sun, 23 May 2021 00:00:00 GMT

Облачно с условия за лалета

Mon, 03 May 2021 00:00:00 GMT

Спомен от 2013 г., когато бях на гости на дядо ми в селото. Намерих това хубаво лале, откъснато и захвърлено край пътя.

Звездна нощ

Tue, 09 Feb 2021 00:00:00 GMT

Наскоро бяхме на почивка в българските планини.

Една от вечерите небето беше достатъчно ясно, че да пробвам новия нощен режим за снимки на iPhone 12.

Първите опити се получиха малко шумни и не показваха много детайли.

За щастие споделих тази снимка с братовчед ми и той ми спомена, че може да пробвам да снимам в RAW, тъй като така се запазва повече информация, която може да се нагласява след заснемането.

Така и направих – включих запазването на снимките в ProRAW. Получената снимка беше подобна на горната, но после я редактирах в приложението Photos на iOS, без да използвам външни инструменти.

След няколко корекции детайлите започнаха да изпъкват доста добре на фона на тъмното небе.

Крайният резултат ми се струва доста приятен!

И един забавен факт за снимката – ярката светлина в небето всъщност е дим от комина на хотела, който видях едва докато правех снимките, а не с очите си. Беше толкова тъмно.

Определено ще продължа да експериментирам с нощната фотография в бъдеще, при по-ясно и по-тъмно небе!

Снежният човек Уърди

Sun, 31 Jan 2021 00:00:00 GMT

Понякога снегът е прекалено замръзнал, за да се направи истинска топка за снежен човек. В такива случаи защо да не го построим тухла по тухла или слой по слой, сякаш е конструкция от Лего?

Скакалецът

Tue, 08 Dec 2020 00:00:00 GMT

Намерих това малко създание да си почива до колата ми една доста студена сутрин.

„Моливът“

Sun, 08 Nov 2020 00:00:00 GMT

На скорошно пътуване отидохме в планината. Беше хубаво уединено място. Само няколко къщи и един ресторант. До изоставено изкуствено езеро/язовир.

Комарите и жегата бяха нашите върховни врагове, но все някак се справихме.

Тъй като наоколо нямаше много за правене, се наложи да импровизираме занимания. За късмет синът ми се натъкна на голям правоъгълен камък и установи, че е безкрайно забавно да го мъкне наоколо. На мен също ми се стори безкрайно интересен.

Всяка страна имаше различна текстура, досущ като различни шкурки.

Имахме и купчина по-стари клони, паднали от дърветата около мястото.

След няколкосекундно сериозно обмисляне се впуснахме в изследването на прекрасния свят на заостряне на пръчки.

Една от пръчките излезе точно като молив! Имаше дупка с идеалния размер, в която да сложим мъничко графитче от истински молив, и проработи!

Рисувахме с нея по земята и беше невероятно.

Кокиче

Thu, 08 Oct 2020 00:00:00 GMT

Спомен от 2007 г.

Графити от целия свят: Бургас, България

Tue, 08 Sep 2020 00:00:00 GMT

Пси-охлювът

Наскоро попаднах на тази снимка от един мой приятел. Определено пасва на поредицата!

Новото колело

Sat, 08 Aug 2020 00:00:00 GMT

При скорошно пътуване в едно планинско селце намерихме този камион, на който липсваше едно от задните колела.

Синът ни не беше доволен, че камионът е пострадал, затова решихме да му импровизираме колело.

След като намерихме капачка от бутилка с вода, с малко нож-магия премахнахме част от капачката, за да пасне на размера.

След кратка интервенция със запалка, за да разтопим пластмасата, успяхме да я заварим към оста на липсващото колело.

И то наистина работи!

Вижте го как се носи!

Графити по света: Коне

Wed, 08 Jul 2020 00:00:00 GMT

Детска площадка в София, България

Таймлапс: Вечерно кацане на летище Торонто Пирсън

Mon, 08 Jun 2020 00:00:00 GMT

Вечерно кацане на летище Торонто Пирсън – 28 септември 2018 г.

Жирафът

Fri, 08 May 2020 00:00:00 GMT

Една красива шарка се появи, докато си играех с Lego Duplo

🌼 & 🐝

Tue, 14 Apr 2020 00:00:00 GMT

Когато пътуването има нужда от почивка от пътуване

Sat, 14 Mar 2020 00:00:00 GMT

Когато детето усеща, че куфарите за път имат нужда от почивка.

Графити по света: Дъблин

Fri, 14 Feb 2020 00:00:00 GMT

Преди няколко месеца бяхме на пътуване до Дъблин и бях изненадан колко много добри графити артисти има там.

Ето няколко от тях.

Тиквата

Sun, 03 Nov 2019 00:00:00 GMT

Снимка, направена в Simple Food Punkt

Таймлапс: Рулиране и излитане от международното летище в Орландо

Tue, 01 Oct 2019 00:00:00 GMT

Заснето с iPhone X през прозореца на самолета

Това беше началото на пътуването ни към вкъщи, след като приключи страхотната ни Automattic Grand Meetup за 2019 г. Хубави моменти с невероятни хора! 🤩

Таймлапс: Кацане в мъглив Франкфурт

Tue, 10 Sep 2019 00:00:00 GMT

Заснето с iPhone X през прозореца на самолета

Франкфурт беше една от спирките по пътя към нашата годишна среща Automattic Grand Meetup. Този ден беше доста мъглив и кацането беше доста интересно преживяване. Летиш над вълнено одеяло от облаци и изведнъж – хоп, приземил си се на пистата!

Ето и бонус снимка на това, което се виждаше от града по време на спускането.

Авокадото: Покълна!

Sat, 03 Aug 2019 00:00:00 GMT

Това е първият ни успешен опит да накараме авокадо да покълне!

Лилави цветя

Fri, 28 Jun 2019 00:00:00 GMT

Видяни при пътуване до Боровец, разположен в Рила планина.

Ретро музей

Tue, 25 Jun 2019 00:00:00 GMT

Снимките са направени в Ретро музея във Варна, България (линкът е от TripAdvisor, защото сайтът на музея изглежда не работи).

По време на лятната ни почивка на Черно море направихме бърза разходка до Варна, защото бяхме в курорт наблизо. Там се натъкнахме на един много интересен Ретро музей.

Останах силно и приятно изненадан да намеря почти всички неща, които използвах като малък. Докато го разглеждах, нахлуха толкова хубави спомени от детството ми.

Определено е чудесно място за посещение, когато сте във Варна!

Море от маргаритки

Fri, 31 May 2019 00:00:00 GMT

Снимка, направена близо до Чорул.

Таймлапс(ове): Екскурзия до Монсерат

Wed, 08 May 2019 00:00:00 GMT

На наскорошната ни среща на екипа в Барселона отидохме на екскурзия до планината Монсерат. Избрахме много облачен ден, но все пак облаците бяха достатъчно високо, така че успяхме да видим долината, преди да завали.

Ето два таймлапса от това пътуване:

Облачна магия!

Слизане с Aeri de Montserrat.

Таймлапс: Кацане на летище Барселона

Sat, 04 May 2019 00:00:00 GMT

Сивата котка

Thu, 21 Mar 2019 00:00:00 GMT

Намерихме това добиче някъде около дома! Красавец е и си пада по лакомства!

Старият трамвай

Fri, 04 Jan 2019 00:00:00 GMT

[

Вижте тази публикация в Instagram

](https://www.instagram.com/p/Br8XYN5j0z9/?utm_source=ig_embed&utm_campaign=loading)

Публикация, споделена от Бисер Перчинков (@biskobe)

В последните дни на 2018 г. отидохме на тайно парти с някои приятели.

Голямата изненада беше къде се провеждаше! Беше в един от двата най-стари работещи трамвая в България!

Построен е преди почти век и определено те връща в онези времена, въпреки че е леко модернизиран с осветление, отопление и малко музика/медия, която позволява на екскурзоводите да разказват за забележителностите по пътя.

Много ми хареса, защото един от организаторите работи в трамвайното депо и имахме билети на първия ред, откъдето да видим как вагоноводачът го управлява. Изкарахме ускорен курс какво правят всички лостове и дори звъннахме със звънеца! А Тома също получи шанс да се опита да подкара трамвая, но се оказа, че са нужни доста сили, за да се управлява! Може би след няколко години 😝

Минувачите също се радваха на гледката, тъй като ретро трамваите не са ежедневие тук.

Невероятни саундтраци на игри – Stellaris

Mon, 02 Apr 2018 00:00:00 GMT

Преди известно време си взех Stellaris и бързо загубих няколко часа в нея. Тук няма да говоря за самата игра. Вече е писано доста за нея в ревюта, let’s play видеа и така нататък.

Понеже не мога да обясня с думи колко е страхотна, ще кажа просто – чуйте го. Затворете очи, представете си, че сте на приключение в дълбокия космос или някъде, където умът ви ви отведе, и се насладете.

( или ако нямате Spotify, пробвайте резултатите от търсене в YouTube )

Гмурване в спомените: За розите и пчелите

Sun, 10 Dec 2017 00:00:00 GMT

Преди няколко дни ровех из колекцията си със снимки и попаднах на един от любимите си кадри.

Интересна е историята как се появи тази снимка.

Баща ми беше купил нов цифров фотоапарат, Canon PowerShot A610, няколко дни преди това. Нямах търпение да го пробвам, но той не ми даваше шанс да поснимам с него, защото го изучаваше и разучаваше отвътре и отвън. В крайна сметка това беше първият ни „напреднал“ цифров фотоапарат.

В деня на снимката двамата с баща ми излязохме до магазина и той взе фотоапарата. Помолих го да ми го даде да го нося и да видя дали мога да снимам нещо. Докато обсъждахме дали съм достатъчно способен да нося фотоапарата, без да го счупя, вече бяхме вървели 5-6 минути и тъкмо минавахме покрай един розов храст, около който забелязах да летят няколко пчели.

Дотогава вече знаех, че искам да направя снимка на прекрасното розово цвете, което виждате по-горе. Извадих фотоапарата, включих го, изчаках една пчела да кацне на цвета и натиснах спусъка.

И ето я. Първата ми снимка с този фотоапарат.

И до днес тази снимка остава една от любимите ми.

Татковски работи: Скъпи, не можеш да паузираш онлайн игра!

Tue, 05 Dec 2017 00:00:00 GMT

И така… кръгът се затвори.

Днес, докато се наслаждавах на последните дни от бащиния си отпуск, който страхотният Automattic ми позволи да си взема, реших да се гмурна дълбоко в страната на носталгията и да изиграя няколко рунда добрия стар StarCraft.

Звучи съвсем нормално, нали? Да, така е! Освен това, че бебето е в офиса с мен, за да мога да го гледам, докато мама се занимава с други неща.

Всичко вървеше чудесно, бебето спеше, намерих си забавна игра, стартирах я и по средата бебето се събуди. Нищо страшно. Успокоявах го известно време, но той беше разсеян и мрънкаше, така че напуснах играта и се фокусирах върху него. Просто нямаше как да внимавам едновременно и за играта, и за бебето.

И така, докато люлеех бебето на ръце, говорех му сладко и се опитвах да го успокоя, хвърлих поглед към монитора и видях няколко съобщения от създателя на играта:

„Защо влизаш в игра, ако ще излизаш?“

Изпратени отново и отново.

Първо започнах да отговарям, че имам бебе на ръце и трябва да се грижа за него, но тогава ме заляха спомени от по-ранните ми години, когато с отчаяние повишавах тон, за да обясня на мама, че не можеш да паузираш онлайн игра.

Боже мой, мамо, не можеш да паузираш онлайн игра!!!!1!1!1!!1!

В този момент осъзнах, че ще трябва да се откажа от онлайн игрите за известно време.

Е, какво пък… ¯\_(ツ)_/¯

Поне сега мога да се съсредоточа върху все по-растящия списък от самостоятелни игри, които чакат своя ред. The Witcher 3 няма да се изиграе сам!

Графити по света – Монреал

Tue, 06 Jun 2017 00:00:00 GMT

Преди няколко седмици бях на среща на екипа ни в Монреал и докато се разхождах по улиците, страшно много ми хареса графити културата там. Обожавам колко са цветни и/или закачливи в сравнение с други места, на които съм бил досега.

Някои от любимите ми:

Не съм сигурен дали съм прав, но след като съм играл много StarCraft навремето, тези създания винаги ми приличат на хидралиски

Страхът от кучета

Fri, 31 Mar 2017 00:00:00 GMT

Когато бях дете, някъде на 5-6 години, кучето на един съсед ме ухапа, докато си играех с него. Не беше нещо сериозно, просто одраскване, но за детския ми ум това беше ужасно преживяване.

След инцидента развих огромен страх от кучета. Бягах от тях и се криех вкъщи или в двора на някой съсед. Ако беше куче на приятел, оставах нащрек и ако кучето помръднеше дори съвсем леко, хуквах към друга стая или някое място, където не може да ме достигне.

Докато растях, стоях далеч от кучета, но с времето започнах постепенно да свиквам с тях. Първото куче, от което не избягах с писъци, беше кучето на братовчедите ми – Рошава колия на име Клара.

Клара в цялото си великолепие 🙂

Тя беше просто най-доброто куче. Собствениците ѝ я бяха обучили много добре и тя беше много спокойно куче, стига да не броим гръмотевичните бури. Страшно се боеше от гръмотевици и трябваше да я държим здраво и да затваряме вратите, иначе щеше да хукне и да се опита да се скрие някъде далеч от бурята.

Прекараните лета в селото и гостуванията ѝ от време на време наистина помогнаха да намалее страхът ми от кучета и общото безпокойство около тях.

Тук, в България, все още има много скитащи безстопанствени кучета, които понякога могат да представляват заплаха, тъй като глутниците лесно достигат 5-10+ кучета. Това винаги ме е плашило и ме е карало да се тревожа, когато вървя из тъмното и чуя случаен лай зад гърба си.

С времето разбрах, че кучетата не са чак толкова страшни, и се научих да различавам агресивните кучета от дружелюбните, които просто искат да си играят.

Миналия уикенд се гордях със себе си.

През последните няколко месеца забелязвахме едно бездомно куче, което се върти около вилата. Отначало доста се страхувах от това някакво непознато куче да обикаля около нас. След няколко посещения забелязах, че не е чак толкова страшно 🙂 Идваше, поглеждаше ни и си тръгваше.

Събрах малко смелост, като в крайна сметка успях да я събера цялата, купих консерва храна и застанах навън с храната в пластмасова купичка, като викам кучето да дойде и да хапне хубаво.

Смешно е, но кучето изглеждаше по-уплашено от мен, отколкото аз от него. След няколко повиквания и една моя крачка назад то дойде до импровизираната купа и започна да яде.

Победа! 🙂

Беше и забавно да го гледам в огледалата на колата как тича след нас, докато си тръгвахме от вилата.

Майката на Ради дори го кръсти Мечо.

– Купата вече е моя!

Пързаляне на лед

Mon, 30 Jan 2017 00:00:00 GMT

Минава почти месец от събитието, но никога няма да го забравя 🙂

В последния ден на миналата година братовчед ми предложи да посетим ледена пързалка. Никога не бях ходил на такава и страшно се страхувах, че ще си счупя всичките крайници.

За щастие имах известен опит с ролкови кънки от дете и това много повиши самочувствието ми. Знаех, че ще е нещо подобно. Разбира се, не бях съвсем подготвен за това, което се случи, когато си обух кънките и стъпих на леда – беше толкова хлъзгаво!

Страхът ми бързо изчезна и успях да карам, без да се държа за парапета. Целият ми стар опит с ролките се върна и можех спокойно да стоя на леда.

Беше изключително забавно преживяване и определено бих отишъл на ледена пързалка отново! 🙂

Като бонус успях да запечатам гледка от „първо лице“ как братовчед ми пада на леда:

https://www.instagram.com/p/BOrgVw6j8O3/?taken-by=biskobe

Как да си извадим постоянен EORI номер по електронен път или защо хартията никога няма да умре.

Fri, 06 Jan 2017 00:00:00 GMT

Важно уточнение – статията е актуална към 2017 година 🙂 В коментарите има няколко обновления на процеса, разгледайте и тях.

Обновление от коментар 1

Също така бях получил мейл от друг човек, препатил наскоро този процес (Септември 2020), но все още чакам информация от него какъв е процеса в момента.

Ако все пак ви се чете какъв е бил процеса през 2017, можете да прочетете цялата статия.

Ако не – скок направо към коментарите, за да видите какво е променено и какви нови главоболия срещат хората.

Оригинална статия от 2017-та

TL;DR; и конкретните стъпки са в края на поста 🙂

Около Коледа попаднах на доста добра промоция – Transcend 480 GB SSD диск за 86$ – score! Проблем – беше от Amazon.com, което значи, че ще бъде спрян на митницата.

Цената и лакомията победиха и го поръчах на 28-ми декември и на 3-ти януари вече беше в София. Доставка с DHL, всичко страхотно. Служителите на DHL ми обясниха, че им трябват пълномощно, описание на стоката на български език и заветния EORI номер.

Първите две неща са тривиални. Посещение до нотариус и един ред свободен текст.

EORI номерът, обаче, беше съвсем друга история.

Както всеки, който се е сблъсквал с митниците знае, EORI номерът е два вида – постоянен и временен. Временния се вади на момента и важи за една конкретна доставка. Ако е необходим за бъдещи пратки – трябва всеки път да се вади нов.

От познати имах информация, че постоянния EORI номер се вади безплатно чрез онлайн системата на митницата. DHL пък от друга страна искаха известна сума за изваждането на такъв. Имам вяра в елкетронните системи (колко съм глупав) и реших да си спестя малко пари.

На 3-ти следобед седнах и започнах да се чудя как става номера и как точно да си “регистрирам” EORI номер.

Електронния портал на митниците (ecustoms.bg) е безполезен, ако се достъпи директно. Защо? Защото иска да сте вече регистрирани в него. Ще повторя – за да го достъпите, трябва да сте вече регистрирани в него. Как да се регистрираш в него, ако не си регистриран, за мен остава мистерия. Другата, по-малка драма е, че изисква ел. подпис, за да бъде достъпен.

До тук добре (не). Отворих Google и започнах да създавам заклинания, за да разбера как да си пусна заветното заявление. Няколко търсения по-късно попадам на следната страница: http://ecustoms.bg/eportal/public/Controler?control=UpdateForm&doc\_def\_id=24&row\_id=1&param\_selector=4

До тук добре, зачитам се в текста, едвам виждам скрития линк на “тук”, цъкам и… нищо. Връзката ме препраща към неработеща система – https://ecustoms.bg:18443/eportal/servlet/Controler?control=ReaderForm&doc\_def\_id=3&row\_id=5

Известно време изричам разни заклинания и се надявам това да не е от онлайн системите, които работят само от 9-5 в работни дни, но не се отказвам, продължавам натам.

Отново заклинания в Google и след няколко неуспешни опита, по някаква огромна случайност попадам на : https://eori.customs.bg:8443/. Следва изненада, ахване, празник и т.н.

Набързо пускам ел. подпис и трескаво почвам да разучавам интерфейса, който се състои от общо 4 бутона, два от които са Изход и един Обнови. Последния бутон беше нещо от вида на “Регистрация”, но понеже не може да се види, след като веднъж се направи регистрация, не мога да ви кажа точно какво пишеше на него.

Цък, излиза форма за попълване с няколко различни вида полета и някакви кодове на тях. Попълних тези, които знаех за какво става дума, но другите бяха terra incognita. Някои бяха удебелени, други не, но пък не беше ясно кои са задължителни или не.

Обратно в Google. Заклинания – нищо. Накрая реших да почна да търся по конкретни фрази от полетата и по някаква случайност успях да попадна на http://ecustoms.bg/eportal/public/DocumentViewer?row_id=265 , което се оказа, че е наредбата за създаване на EORI-BG регистрацията. Колко хубаво. Вместо няколко попъпчета с кратко описание на полето, човек трябва да рови в наредби и закони, за да попълни една форма. C’est la vie, или побългарено – тука е така.

Една наредба няма да ме спре. Диагонално я изчитам и стигам до дъното, където виждам няколко примерни форми, които се ползват за хартиената версия на заявлението. Допопълвам си формата, запазвам, подписвам с ел. подпис и започвам да се надявам.

Начало на процеса около 18 часа, край 21:43 часа. За едно онлайн заявление.

По-бързо би било, ако бях отишъл в някоя от софийските митници, където да го направя това на място, само че този EORI номер се издава по постоянен адрес, а аз още се водя в Монтана. Да, но митница в Монтана няма. Най-близката е в Лом, което е на около 40км от Монтана. Аз съм в София. Ако се подаде заявлението на хартия, трябва да се ходи два пъти до там, което изобщо не ми се нрави. Навън е сняг, може да се направи само в работен ден и всичките други красоти на държавната администрация.

До тук, все още вярвам в електронните системи и се радвам, че няма да се наложи да ходя до другия край на България за нещо толкова дребно (и да спестя едни пари, нали, че от там тръгна всичко).

Минават два дни, вече е четвъртък, движение по заявлението няма. Вече почвам леко да се съмнявам. Звъннах в съответния Service Desk на митницата, където служителката съвсем учтиво ми каза, че срока е до 5 работни дни и ако след това не е станало, да звънна пак. Добре, ще почакам.

През деня се разчитам за тези заветни онлайн заявления за EORI и какъв опит са споделили хората и при всички е едно и също – ако имаш късмет – имаш, ако не, чакаш. Някой беше споменал, че са попитали в регионалната митница и са им казали, че такова заявление при тях не било получено. Тук вярата в електронната система започва да се клати заплашително.

Днес, петък, реших, че ще е добре да проверя дали пък случайно не съм и аз един от тези потърпевши на електронната система. Звъня в митницата в Лом. Учитва служителка ми каза да звънна на отдела, който отговаря за това. Каза ми локален номер за Лом без кода и след няколко глупави въпроса какво е това число, което ми диктува, успях да разбера, че всъщност е друг телефон, на който да звънна. Усмихнахме се един на друг по телефона за тази ситуация и звъннах на телефона, който ми даде.

От там един отново учтив господин ми вдигна и след като си зададох въпроса ми каза, че те ги обработват, когато дойдат, до нищо не е дошло при тях и ще провери какво се случва и защо не е получено. Да съм звъннел след 10 минутки. Радвам се, че поне отношението на всички по веригата беше човешко и го нямаше онова соц. сопане и надменно говорене. Започнах да чакам и след няма и 5 минути, получавам известие за нов мейл със заглавие: “Информация за вашата EORI регистрация!” УРА! Получих го!

Пратих го към DHL и сега остана само да бъде освободена пратката и да я получа. Ура! (отново)

Като за край (или TL;DR;), един по-синтезиран пътеводител за това как да си извадим постоянен EORI номер онлайн:

Изваждате си ел. подпис, ако нямате такъв.
Отивате на: https://eori.customs.bg:8443/.
Сваляте си http://ecustoms.bg/eportal/public/DocumentViewer?row_id=265, за да видите как да попълните полетата. Информацията, която ви трябва е на последните няколко остраници.
Подавате заявлението и задължително го подписвате. Трябва да видите ред със следната стойност за колоната Действие: EORI-REG-SIGN.
Изчаквате ден или ако се чувствате късметлия звъните на регионалното поделение на митницата, към което сте подали заявлението и тактично питате дали са го получили, защото ел. система ви давала някакви грешки. Не споменавате, че бързате.
След кракто време ще получите заветния EORI номер.

Няколко бележки:

Електронният подпис трябва да е на ваше име, тъй като доста данни (имена, ЕГН, mail) от подписа се изваждат при попълването на формата. Т.е. няма как да стане с подпис на приятел.
Системата е доста странна за работа и по някой път е доста своенравна.
Изпратете и подпишете формата, след като внимателно проверите всички полета.
Успешно работи на Chrome на Mac с подпис на Infonotary.
Добавена бележка от коментара на Петя по-надолу:

Когато се опитам да подпиша с електронен подпис и започва изтеглянето на файл(stampitls). След двудневна борба с HelpDesk на Митници ми изпратиха една инструкция, с която успях да подпиша.
И още нещо – ако сте с адрес в София и решите да получите ЕОРИ номер с ел. подпис при избор на митническо учреждение изберете ТМУ Столична – става за около час, а ако изберете Летище София – може да отнеме до 5 работни дни

ЗЕТ и търговските съобщения (… непоисканите…)

Tue, 24 Aug 2010 00:00:00 GMT

Днес за пореден път се нагледах на “Според ЗЕТ, чл. 6 (1) това търговско съобщение може да е непоискано” и след това 5 страници бълвоч с разни глупости, без никакво форматиране, ясно отделени секции и т.н.

Поради това, че ми писна да чета такива глупости се разрових в ЗЕТ да видя какво гласи тоя прословут член 6 и чета:

Чл. 6. (1) Доставчик на услуги, който изпраща непоискани търговски съобщения по електронната поща без предварително съгласие на получателя, е длъжен да осигури ясното и недвусмислено разпознаване на търговското съобщение като непоискано още с постъпването му при получателя.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 24.12.2006 г.) Комисията за защита на потребителите води електронен регистър на електронните адреси на юридическите лица, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения, по ред, определен с наредба на Министерския съвет.

(3) Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на електронни адреси, вписани в регистъра по ал. 2.

До тук добре, всичко ясно, съгласен съм. Няма смисъл да се разправям по законовите разпоредби, ще ги трая или ще ги блокна, блябля и продължавам да си дочета алинея 4 и какво виждам:

(4) Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на потребители без предварителното им съгласие.

Иии.. Ъ? Според това излиза, че трябва първо да ми драснат едно мейлче и да ме питат съглсен ли съм да получавам целия тоя бълвоч или не, но те не го правят. Те просто ми заявяват, че според чл.6 (1) това търговско съобщение може да не е поискано от мен и след това си изливат целия бълвоч в същия мейл. Никъде не ме питат съгласен ли съм или не – направо от вратата за краката.

Чудя се колко е законна тази практика – да пращат спам без изричното ми съгласие?

Фонетика и xorg

Sat, 15 May 2010 00:00:00 GMT

В някоя от последните версии на xorg, които се появиха около януари-февруари тази година, във фонетичната подредба са се промъкнали промени на някой, който изобщо не е мислил за редовия потребител и е искал да превърне фонетиката в БДС. Промените се изразяват в това, че са въведени знаците за горни и долни кавички, вместо <> и знак за параграф вместо &, и знак за евро вместо ^.

За да се поправят тези злодеяния, в ~/.bashrc се добавят следните редове:

xmodmap -e “keycode 16 = 7 ampersand 7 ampersand”

xmodmap -e “keycode 12 = 3 numbersign 3 numbersign”

xmodmap -e “keycode 15 = 6 asciicircum 6 asciicircum”

xmodmap -e “keycode 20 = minus underscore minus underscore”

xmodmap -e “keycode 59 = comma less comma less”

xmodmap -e “keycode 60 = period greater period greater”

И след това се логаут-вате и после обратно log-in в системата и вече би трябвало да си имате старата подредба на символите.

П.п. има още една промяна, която е, че вместо главно ь(ер малък, латинско x) е сложено ѝ (и ударено), което смятам за полезно и не съм отразил в горните промени.

Премахване на паролата за заключване на iPhone

Sat, 14 Nov 2009 00:00:00 GMT

Вчера пийнах няколко питиета и реших да сложа парола на iPhone-а си, за всеки случай, ако някой се опита да ровичка в него (глупава параноя)… Така че сложих паролата, въведох я два пъти в настройките, зададох я на числото, за което вярвах, че въвеждам, и после заключих телефона (бутона за захранване/заспиване). После се опитах да го отключа и се оказа, че съм успял да въведа два пъти число, което не е това, което исках. Така че през остатъка от нощта се опитвах да разбера кое е числото, но все още без успех.

Сега, с по-трезва глава, намерих начин да премахна паролата за заключване (заедно с всички останали пароли на телефона, уви).

И така, стъпките са следните:

Влезте във файловата система на телефона (на linux е лесно – вижте http://marcansoft.com/blog/2009/10/iphone-syncing-on-linux-part-2/ за достъп до файловата система на iPod – същото важи за iPhone и iPod touch).
След това отидете в /private/var/Keychains
Преместете файла keychain-2.db на друго място, напр. в /
След това отидете в /var/mobile/Library/Preferences/
Преместете файла com.apple.springboard.plist на друго място, напр. в /
След това трябва да убиете springboard-а (killall SpringBoard, ако сте влезли през SSH) или просто да рестартирате телефона.

Ето, това е всичко.

Страничният ефект от това упражнение е, че ще загубите всичките си пароли за пощенски акаунти, exchange акаунти и подредбата на иконите на springboard-а, но все пак няма да се наложи да флашвате телефона наново 🙂

Последните капки батерия…

Tue, 08 Sep 2009 00:00:00 GMT

Днес вечерта в квартала ми имаше малък блекаут и реших, че е време да подложа батерията на моя Acer 5935g на изпитание. Извадих захранващия кабел и продължих филмовата си вечер с Dexter S02.

Ето и крайния резултат от моя малък тест на батерията:

1:30 часа – филми
35 минути сърфиране

Това прави общо 2:05 часа гарантирана издръжливост на батерията (поне) и все още имам почти половин час резерв, за да довърша някои текстове, по които работя.

Всъщност за първи път се доближавам толкова много до времето на работа на батерията, обявено в спецификациите от производителя. Радвам се, че избрах Acer 🙂

Системата, на която тествах батерията, е:

Acer 5935g (оригинална батерия)
Windows Vista SP2 64bit
активна GeForce 130M (не вградената Intel 4500)
мишка Razer Copperhead
60% яркост през цялото време
Skype, работещ на заден план
WiFi включен, свързан към мрежа
KMplayer, който пуска DivX (с много превъртане (не мога да изгледам филм от началото до края без превъртане 🙂 )

Предстои тест под Linux със същите дейности. Първо обаче трябва да го инсталирам и конфигурирам, а това ще стане някой път, когато имам свободно време.

Грешка E16 при фотоапарат Canon

Wed, 02 Sep 2009 00:00:00 GMT

Историята започна вчера, когато баща ми ми писа, че се е скапал фотоапарата (Canon A610) и единственото, което прави при пускане (в режим снимане) е да изкара обектива, да го прибере и на черен фон да изведе

Error E16

Разтърсих се в интернет и повечето информация гласеше, че проблема е неизвестен и не се случва рядко, да се прател апарата в Canon и те ще го сменят.

До тук хубаво, само дето гаранцията на фотоапарата изтече преди година и нещо (не е гаранционен с една дума, защото е купен Май 2006-та) .

При това аз бях без решение, докато баща ми не се чатнал и не пробвал стандартното при “жълта” техника – БОЙ! 🙂

Оказва се, че при силно разтърсване или попляскване на апарата грешката има голям шанс да изчезне и да работи нормално апарата.

Но това крие своите рискове – ако веднъж се е появила, евентуално ще се появи пак, всичко е въпрос на време. Така че трябва да мислите за нов фотоапарат, докато успеете да се крепите със стария.

Към цялото нещо има и “готин” страничен ефект – видеото работи “на половина”, което може да видите на следния линк: E16 error on Canon A610

--- ## External Downloads Saved Locally - [http://www.youtube.com/watch?v=fQGdaOgQt9M\](media/грешка-e16-при-фотоапарат-canon-Canon A610 E16 error video.mkv)

iPhone 3.0

Fri, 19 Jun 2009 00:00:00 GMT

Уааааа…. радвам се като малко дете 😉

Вече се обзаведох с последната версия на iPhone OS, а именно дългоочакваната версия 3.0.
На пръв поглед е голяма заигравка, докато се разучат новите (естествено полезните неща) в новия фирм. Ето някои, които аз лично намирам полезни:

Spotlight (първи екран (нулев, ако считаме Home за първи) – много радва. Пишеш 3 букви и си звъннал на който трябва или си пуснал песента, която искаш. Може да се настрои от опциите да е достъпен при 2-но цъкане на Home бутона.
Landscape (екрана с краката настрани)- няма такъв кеф просто 🙂 . SMS, e-mail, notes – всичко в лендскейп … ААААААААААА (радостни викове)
Copy&Paste&Undo&… (това дето го нямаше досега) – много хитро е измислена функционалността за копиране и пействане. (може да се види в ревю-тата). Досега 2 бъга открих. При първо копиране на картинка + текст, копира само картинката. Другия бъг е, ако сте маркирали нещо за копиране в Safari, ако го угасите и го пуснете пак веднага първо виждате маркираната област и тогава зарежда каквото и да било друго.
По-подробен Call Log (телефонен logger) – вече в Phone.app се показва по-подробна информация за разговорите, проведени с даден номер – примерно продължителност на разговора, кога е провден, какъв е статуса на разговора.
Възможност за изключване на SMS Reminder от опциите -> Settings -> General -> Messages -> Repeat Alert – спасение от стряскащите вибро-звуци от телефона, когато забравите да отворите, вече прочетения от хоум скрийн-а SMS.
Подобрения в iPod – Shake to Shuffle ( клатиш телефона настрани и сменя с рандом песен ) – удобно, но трябва доста силно да се разтресе. (note to self: да се тества в маршрутка и в градския); В подкастите има ЕЙ ТОЛКОВА голям бутон за връщане на 30 секунди назад в плейвания подкаст. До него се намира и бутона 1x(2x,1/2x), ако искате да забързате, забавите скоростта на слушания подкаст. (много забавно звучи, особено ако слушате нещо достатъчно бързо); Възможност за преглеждане на подкасти онлайн и след това да ги свалите на телефона си.
СКОРОСТ – стреснах се … телефона работи поне едно 60% по-бързо отколкото 2.2.1. Отварянето на приложения става със скоростта на светлината. Затварянето също. Вече дори не засича звука, докато отварям или затварям друго приложение или самия iPod.

За други не се сещам в момента, но обещавам да допълня списъка, след като открия нови полезни неща в новия фирм.

IE daily

Sat, 30 May 2009 00:00:00 GMT

Ако по някой път, незнайно откъде, ви се ‘накъсват’ бордърите на някакъв елемент в ИЕ6,7, пробвайте да сложите background на елемента и има голям шанс да мине номера.

Ще се впише ли в обектива?

Sat, 11 Apr 2009 00:00:00 GMT

Пичовете в Google са яко изтрещяли 🙂
http://googleblog.blogspot.com/2009/04/will-it-lens.html

Леля Ваца … или със старци на път

Sun, 09 Nov 2008 00:00:00 GMT

Петък 13:30 … последни минути на работа. Подписвам заповедда за напускане, последни думи и тръгвам към Централна гара. Качвам се на трамвая и внимателно почвам да си пресмятам времето и да се боря с лакомото ми аз, по въпроса дали да мина през McDonalds, за да си взема нещо или не… Успявам да го преборя, тъй като по груби сметки може и да не успея да стигна до гарата до 3:15, когато имах среща с баце Иржи.

Естествено грубите ми сметки изобщо не бяха точни … стигнах близо 40 минути по-рано … В този момент лакомото ми аз (което от тук натам, за по-кратко, ще го наричам Прасчо), започна да ми натяква: “А можеше и да минеш и да вземеш нещо за ядене, нали!”. След няколко псувни по адрес на Прасчо влязох в гарата и останах като гръмнат… “Баси! Толкова хора не бях виждал на тая гара!!!”. Беше по-пълно от … не знам какво… гъчканица беше 🙂 . Видях, че няма място по пейките и излязох отвън, и седнах на стълбите под часовника. Пратих смс на Иван, че е лудница, при което получавам инструкция за закупуване на моментално закупуване на билети :).

Върнах се вътре и веднага на малките каси… минах изключително бързо. Естествено нормално, защото имаше само 2-3 души преди мен, докато на другите каси беше някаква лудница. Взех билети, естествено с места и отново зачаках отвън. Иван дойде към 15:40, защото градския транспорт от своя страна са лоши хора, заедно с такситата 🙂 и зачакахме на таблото да напишат къде ще се композира нашия влак. Седим си, чакаме си, седим си, чакаме си … става :50… още никаква информация.. в този момент сме в положение “Бах мама му”, заедно с цялата останала гара.

В един момент започват по звуко-съобщителната-система(или както му се вика на това) да казват кой влак къде е и виждаме как цялата гара се юрва към пероните…

След бързо бутане, ръгане, настъпване, на което биха цъкали с език играчите от отборите по американски футбол, се добираме до перона и започваме да си търсим местата. Тук 12-ти вагон, там 12-ти вагон…. хоп целия влак прехождаме и стигаме до вагона. Мушкаме се бързо вътре, тъй като е 15:58 и очакваме всеки момент влака да потегли, а вътре…. ах вътре… Вътре трябваше или да си микроб, за да се провреш или някакъв супермен, за да избуташ хората, които трескаво се гъцкаха по коридорите. Добре че местата ни бяха във 2-рото купе, а не някъде по средата, защото имаше реален шанс да се стигне до сцена от “Кървав спорт Х”.

В крайна сметка се настанихме и чакахме влака да тръгне. След има-няма 2 минути идват някакви старци със запазени места в нашето купе и набързо гонят ‘натрапниците’ (въпреки, че ги познавахме, ама … съдба). За жалост 2-те досадни бабички от Берковица си останаха … настаниха се всички и започнахме да чакаме, да тръгне влака.

Естествено през това време разпознавам единия старец, който живееше до преди няколко години до нас. Той пък не ме разпознава… явно деменцията си казва думата 😀

Ще пропусна повечето детайли тъй като са толкова много, че трудно се помнят, но ще спомена един, който направо ме разби от смях:

…
– Абе той всяка сутрин пие кафе при леля Ваца!
– Леля Ваца?
– Да бе, на чашите пишело леля Ваца и то па да вземе да се окаже, че това било lavAzza
…

И така нататък цели 4 часа старчески хумор, който на моменти “ти къса диафрагмата и слизаш на Септември(гара), за да ти присадят нова”.

В крайна сметка пристигнахме в Монтана с около час закъснение, но все пак час, който мина бързо 🙂 По този повод – ако путъвате в купе пълно със стари хора и има поне 2-ма дядовци, не съжалявайте, купона е гарантиран 😀

Тук?

Sat, 01 Nov 2008 00:00:00 GMT

Вчера беше странен ден…

Сутринта, дори с лекото, късно тръгване, стигнах до работа навреме. Явно задръстването работеше в моя полза. Денят от своя страна продължи нормално до някъде към 1 часа следобед, когато Цветан ми прати линк към някаква промоция на DreamHost по случай 11-тия им рожден ден.
Отворих я и се зачетох.. след всеки ред на таблицата с характеристиките на хостинга, очите ми ставаха все по-големи и по-лакоми (че то даже и лиги потекоха :D ).
Набързо стана ясно, че това е нещото и ще се купи, НО изникна проблем - как да се плати. Аз имам карта с активирани електронни разплащания, ама нямам пари в нея, а пък Цветан има пари, но няма електронни разплащания - удряме на камък … или по-скоро гранит направо.

Следваща стъпка - той ще ми прати пари през ePay.bg и аз ще платя. Всичко точно, до момента в който се оказва, че аз там имам статус като някакъв келеш и дневния ми лимит е … 50лв за получаване. Бързо почвам да търся как да стана ‘познат’ потребител и оставам потресен от информацията:

Как да премина в по-високо ниво

За да преминете към ниво “2” - “познат клиент”, е необходимо да имате регистрирана банкова карта в своя потребителски профил, с която да платите поне 5 комунални сметки за ток, вода, телефон, парно и т.н през системата (плащането на предплатена услуга не се счита за плащане на комунална сметка).

Ааайде бре! Поне 5 комунални сметки … какви са тез глупости. Да нямам собствена къща, за която да плащам тия сметки. Глупости на търкалета. Да бяха искали снимка на лична карта или нещо такова, да… ама това е прекалено, особено, ако ти трябва да прехвърлиш известно количество пари ей сега, на момента.

Вече усещам как промоцията се изплъзва като насапунисана чаша от ръчичките ни. При това положение опираме до най-крайния вариант - той ще превде пари от Варна директно по сметката ми в Пощенска банка и се надяваме да стане работата. Давам му IBAN, той заминава да внася. Звъни ми след 25-30-40 минути: “преведох, казаха, че до 2 часа ще са отразени промените в и-банкирането”. Естествено при информацията за 2-та часа останах потресен, как може да стане цялата работа ‘на косъм’ и изчаквам 15 дъълги минути, влизам в e-postbank и вече с ЕЙ ТАКИВА очи и паднало чене виждам, че сумата е пристигнала.

Трескаво отварям линка, който Цветан ми прати малко по-рано към кошницата в Google Checkout, попълвам данните си, цъкам Check out и готово… В този момент в главата ми напираха милиони въпросителни, как така тук няма никакви потвърждения на акаунта, както в Moneybookers или PayPal, не искат никакви тегления на суми или такива простотии, а просто си попълваш информацията цъкаш плати и готово…

След това му хвърлих СМС, че съм платил и си хванах багажа и тръгнах към Централна гара, за да си ходя на Монтана. Там се видях с няколко ‘спътници’, взехме си билети и се качихме във влака. Тръгнахме, но не можех да чакам още 3 часа, за да разбера станало ли е наистина плащането и звъннах на Цветан, който потвърди, че всичко е нормално. Това свали паве от сърцето ми и си отдъхнах.

От този ден следват 4 неща:

ePay са мизерници, заедно с PayPal и Moneybookers.
Пощенска банка продължава да затвърждава мнението ми, че са правилния избор.
Google както обикновено къртят миФки с опростените си процедури.
Dreamhost ме кефят! (само нещо ъплоуда натам съксва много яко, но по тоя въпрос по-натам)

П.П. Мамка му, вече дължа на Цветан 90 кинта :-D