На скорошно пътуване отидохме в планината. Беше хубаво усамотено място. Само няколко къщи и един ресторант. До изоставено изкуствено езеро/язовир.
Комарите и жегата бяха най-големите ни врагове, но се справихме.
Тъй като наоколо нямаше много за правене, се наложи да импровизираме занимания. За късмет синът ми се натъкна на голям правоъгълен камък и му беше страшно интересно да го мъкне наоколо. На мен също ми беше интересно.
Всяка страна имаше различна текстура, досущ като различни шкурки.
Имахме и няколко по-стари клона, паднали от дърветата около мястото.
След няколко секунди внимателен размисъл се впуснахме в чудесния свят на изостряне на пръчки.
Една от пръчките се получи досущ като молив! Имаше дупка с идеален размер, в която да поставим мъничко графитче от истински молив, и проработи!
Рисувахме с него по земята и беше невероятно.